Глава 2

Едно от най-омразните неща за Изи беше да чака таксито, с което ходеше  на училище. Мразеше да стои и да трепери на студа. Предпочиташе да слезе 5 минути по-късно, но да знае, че няма да мръзне. Този факт, обаче, не се харесваше на баща й. Той обичаше точните хора и винаги се караше на Изи за това, че закъснява. 
- Не искам да чакам на студа. - спореше с него тя - все пак той е в колата на топло, а аз чакам на студа.
Макар да държеше на своето, Изи знаеше, че не е особено права. Таксиметровият шофьор не беше длъжен да я чака. Именно за това останаха малко, които се съгласяваха да я карат сутрин.
***
След като за пореден път слезе по-късно, качи се в таксито и каза адреса на училището, колата потегли и само за 2 минути тя беше вече пред бялата сграда с надпис Нюкасъл High. След като шофьорът спря, Изи му плати обичайната сума от 5 паунда и слезе от колата. Влезе в училищния двор и се качи по стълбите на входа. Отвън беше -10 градуса и когато влезе в класната стая, Изи почувства леката и приятна топлина, идваща от не чак толкова загрятото парно. Тя отиде до чина си, остави нещата си и излезе в коридора. Зимната ваканция тъкмо беше приключила и тя не беше виждала своите съученички от много време. Те имаха много за разказване, но Изи не ги слушаше с особен интерес.В ума и отново навлязоха спомени, този път от ваканцията, отминала неотдавна. 
***
Изи си спомни момчето, с което се бе запознала на рок концерт, и момчето, с което излизаше преди това. Изплуваха спомени за коледния концерт на оркестъра на града, където тя беше водеща флейтистка с няколко сола. След това си спомни вечерта на новата година, когато родителите й се бяха събрали в 5 звезден хотел, за да празнуват заедно. Тя, обаче, не отиде с тях, остана в града, за да празнува със своите приятели. Изи няколко пъти се запита защо е останала в града, замисляйки се, че е трябвало да  отиде и да види малката си сестра и майка си. Но всичко това беше отминало и нямаше връщане назад.
***
-Изи, а ти как прекара през ваканцията? - попита я Синди.
Изи не обърна внимание на въпроса й първите десетина пъти. (Синди не бе от момичетата, които се примиряват когато не им отговарят, напротив, тя настояваше за отговор.) Изи знаеше, че единствения начин да я накара да спре да пита е да й отговори.
- Доволно. - отнесено каза тя. - бяхме у Мариам, партито беше интересно.. а при теб?
Синди започна да обяснява на Изи за това как е празнувала, но Изи отново се бе отнесла в размисли. Тя кимаше и се усмихваше одобрително, за да не изглежда груба. 
***
Отново се върна назад, но този път на рок концерта, един от запомнящите се. Тя беше слушала тази група и преди, но този път  нещо ново й направи впечатление. Едно младо момче, с дълга черна коса и уникална усмивка свиреше заедно с групата. Това беше новият им китарист. (китаристите бяха една от слабостите на Изи, наред с татуировките). На няколко пъти погледите на двамата се засякоха и тя осети малки пеперудки пърхащи в стомаха й..
-Хаха, той е... - помисли си, не успявайки да намери точни думи, за да го опише, и гледайки бързите му пръсти.
Той малко й напомняше за един отдавна забравен сюжет от миналото. 
- Трябва да е мой! - отново си каза тя наум.- Този път няма да допусна глупавата грешка, която направих тогава.
Но точно преди да си спомни останалото от тази толкова красива и запомняща се нощ, звънецът за влизане удари. Едно от най-неприятните неща беше мелодията - толкова дразнеща и набиваща се в главата. 
- Мразя тази песен - каза тя на своите съученици.
Всички те кимнаха в знак на съгласие. Тежкият учебен ден започваше и щяха да минат няколко часа до края му. Въпреки че, днес часовете й в училище бяха сравнително малко, Изи нямаше търпение да се прибере. Незнайно защо тя не беше от хората, които бягат от клас или се разсейват. Рядко се случваше дори да се отнесе някъде извън класната стая, мислейки за коренно различни неща от изучаваните. Но такъв беше целия й ден днес. Явно още не беше съвсем свикнала с обстановката. Няколко пъти учителите й направиха забележка, но вместо да кимне в съгласие, Изи не им обърна внимание. 
Трудно и бавно мина този ден...
***
Най-после в 13:15 удари и последния звънец, предвещаваш дълги часове излежаване на дивана и спане - това беше любимото занимание на Изи след училище. С тази разлика, че денят щеше да се отклони от очакваното...