Глава 1

Беше хубаво утро, едно от малкото такива тази седмица. Изи стоеше до прозореца на малката си зелена стаичка и гледаше изгрева. Тя трябваше да се приготвя за училище, но просто не можеше да откъсне очи от красивия червеникаво-оранжев цвят на изгряващото слънце. Изведнъж в ума и изникнаха спомени от лятото - едно прекрасно лято, което Изи прекара със своята приятелка Мина, преди тя да замине за Лондон. Изи често се сещаше за моментите прекарани на плажа, в бара и в парка, липсваха и толкова много смеха, щуротиите и усмивката на най-добрата й приятелка. За щастие учебната година почти  приключваше..всъщност оставаха още срок и половина, но Изи вече лесно виждаше лятната ваканция и планираше нещата, които да прави. Часът беше 6:45, а Изи беше още по пижама - любимата й - синя на маймунки. Тя стоеше вгледана в хоризонта и не искаше да помръдне. Знаеше, че трябва да се приготвя, но въпреки това не можеше да отмести погледа си.
***
Минаха още 15 мин... Изи най-после помръдна, взе дрехите си от стола, облече се и започна да се гледа в огледалото, закачено на вратата на гардероба. Виждаше едно вече пораснало момиче, жадуващо да върне времето назад. Сети се за деня, в който беше на първия си концерт. Беше началото на август, преди година, когато Мина още не бе заминала. Двете си бяха организирали пижамено парти в къщата на  Мина, но  вместо да стоят затворени цяла вечер, те решиха да отидат на концерта на местната група - Д.Н.А. Мина познаваше момчетата, а Изи искаше много да се запознае с тях...Когато отидоха в бара, където беше концерта, Изи забеляза едно къдрокосо, тъмноко, стройно момче - китариста на групата. Тя на мига се помисли "Трябва да е мой" и това бяха намеренията й, за съжаление, обаче, не се получи.(Момчето се преструваше, че не снае за чувствата на Изи и я игнорираше през цялото лято, голяма грешка.) Изи все още мислеше за него, като за страхотен музикант и човек и искаше просто да бъдат приятели, но всички знаем как повечето хора смятат, че щом веднъж си изпитвал някакви чувства към някого, не можете да сте приятели.
Хубавото в характера на Изи беше, че тя смяташе точно обратното..
- Ако си имал симпатии към даден човек - често казваше тя - не е нужно да го мразиш ако нищо не се получи, защо просто не бъдете приятели?!
Тя следваше тази своя философия и никога не го намрази, напротив възхищаваше му се и присъстваше на концертите му....
***
Тези хубави и така далечни спомени изплуваха в главата на Изи докато се взираше в собствените си очи. Изведнъж баща й влезе в стаята, за да й напомни, че ще закъснее за училище. Тази новина върна Изи обратно в настоящето. Тя облече якето си, взе раницата си и се обърна към снимката, залепена на гардероба  - снимка на нея и Мина от тази така запомняща се вечер. Изи излезе и отиде на училище...