Глава 2

Едно от най-омразните неща за Изи беше да чака таксито, с което ходеше  на училище. Мразеше да стои и да трепери на студа. Предпочиташе да слезе 5 минути по-късно, но да знае, че няма да мръзне. Този факт, обаче, не се харесваше на баща й. Той обичаше точните хора и винаги се караше на Изи за това, че закъснява. 
- Не искам да чакам на студа. - спореше с него тя - все пак той е в колата на топло, а аз чакам на студа.
Макар да държеше на своето, Изи знаеше, че не е особено права. Таксиметровият шофьор не беше длъжен да я чака. Именно за това останаха малко, които се съгласяваха да я карат сутрин.
***
След като за пореден път слезе по-късно, качи се в таксито и каза адреса на училището, колата потегли и само за 2 минути тя беше вече пред бялата сграда с надпис Нюкасъл High. След като шофьорът спря, Изи му плати обичайната сума от 5 паунда и слезе от колата. Влезе в училищния двор и се качи по стълбите на входа. Отвън беше -10 градуса и когато влезе в класната стая, Изи почувства леката и приятна топлина, идваща от не чак толкова загрятото парно. Тя отиде до чина си, остави нещата си и излезе в коридора. Зимната ваканция тъкмо беше приключила и тя не беше виждала своите съученички от много време. Те имаха много за разказване, но Изи не ги слушаше с особен интерес.В ума и отново навлязоха спомени, този път от ваканцията, отминала неотдавна. 
***
Изи си спомни момчето, с което се бе запознала на рок концерт, и момчето, с което излизаше преди това. Изплуваха спомени за коледния концерт на оркестъра на града, където тя беше водеща флейтистка с няколко сола. След това си спомни вечерта на новата година, когато родителите й се бяха събрали в 5 звезден хотел, за да празнуват заедно. Тя, обаче, не отиде с тях, остана в града, за да празнува със своите приятели. Изи няколко пъти се запита защо е останала в града, замисляйки се, че е трябвало да  отиде и да види малката си сестра и майка си. Но всичко това беше отминало и нямаше връщане назад.
***
-Изи, а ти как прекара през ваканцията? - попита я Синди.
Изи не обърна внимание на въпроса й първите десетина пъти. (Синди не бе от момичетата, които се примиряват когато не им отговарят, напротив, тя настояваше за отговор.) Изи знаеше, че единствения начин да я накара да спре да пита е да й отговори.
- Доволно. - отнесено каза тя. - бяхме у Мариам, партито беше интересно.. а при теб?
Синди започна да обяснява на Изи за това как е празнувала, но Изи отново се бе отнесла в размисли. Тя кимаше и се усмихваше одобрително, за да не изглежда груба. 
***
Отново се върна назад, но този път на рок концерта, един от запомнящите се. Тя беше слушала тази група и преди, но този път  нещо ново й направи впечатление. Едно младо момче, с дълга черна коса и уникална усмивка свиреше заедно с групата. Това беше новият им китарист. (китаристите бяха една от слабостите на Изи, наред с татуировките). На няколко пъти погледите на двамата се засякоха и тя осети малки пеперудки пърхащи в стомаха й..
-Хаха, той е... - помисли си, не успявайки да намери точни думи, за да го опише, и гледайки бързите му пръсти.
Той малко й напомняше за един отдавна забравен сюжет от миналото. 
- Трябва да е мой! - отново си каза тя наум.- Този път няма да допусна глупавата грешка, която направих тогава.
Но точно преди да си спомни останалото от тази толкова красива и запомняща се нощ, звънецът за влизане удари. Едно от най-неприятните неща беше мелодията - толкова дразнеща и набиваща се в главата. 
- Мразя тази песен - каза тя на своите съученици.
Всички те кимнаха в знак на съгласие. Тежкият учебен ден започваше и щяха да минат няколко часа до края му. Въпреки че, днес часовете й в училище бяха сравнително малко, Изи нямаше търпение да се прибере. Незнайно защо тя не беше от хората, които бягат от клас или се разсейват. Рядко се случваше дори да се отнесе някъде извън класната стая, мислейки за коренно различни неща от изучаваните. Но такъв беше целия й ден днес. Явно още не беше съвсем свикнала с обстановката. Няколко пъти учителите й направиха забележка, но вместо да кимне в съгласие, Изи не им обърна внимание. 
Трудно и бавно мина този ден...
***
Най-после в 13:15 удари и последния звънец, предвещаваш дълги часове излежаване на дивана и спане - това беше любимото занимание на Изи след училище. С тази разлика, че денят щеше да се отклони от очакваното...

Глава 1

Беше хубаво утро, едно от малкото такива тази седмица. Изи стоеше до прозореца на малката си зелена стаичка и гледаше изгрева. Тя трябваше да се приготвя за училище, но просто не можеше да откъсне очи от красивия червеникаво-оранжев цвят на изгряващото слънце. Изведнъж в ума и изникнаха спомени от лятото - едно прекрасно лято, което Изи прекара със своята приятелка Мина, преди тя да замине за Лондон. Изи често се сещаше за моментите прекарани на плажа, в бара и в парка, липсваха и толкова много смеха, щуротиите и усмивката на най-добрата й приятелка. За щастие учебната година почти  приключваше..всъщност оставаха още срок и половина, но Изи вече лесно виждаше лятната ваканция и планираше нещата, които да прави. Часът беше 6:45, а Изи беше още по пижама - любимата й - синя на маймунки. Тя стоеше вгледана в хоризонта и не искаше да помръдне. Знаеше, че трябва да се приготвя, но въпреки това не можеше да отмести погледа си.
***
Минаха още 15 мин... Изи най-после помръдна, взе дрехите си от стола, облече се и започна да се гледа в огледалото, закачено на вратата на гардероба. Виждаше едно вече пораснало момиче, жадуващо да върне времето назад. Сети се за деня, в който беше на първия си концерт. Беше началото на август, преди година, когато Мина още не бе заминала. Двете си бяха организирали пижамено парти в къщата на  Мина, но  вместо да стоят затворени цяла вечер, те решиха да отидат на концерта на местната група - Д.Н.А. Мина познаваше момчетата, а Изи искаше много да се запознае с тях...Когато отидоха в бара, където беше концерта, Изи забеляза едно къдрокосо, тъмноко, стройно момче - китариста на групата. Тя на мига се помисли "Трябва да е мой" и това бяха намеренията й, за съжаление, обаче, не се получи.(Момчето се преструваше, че не снае за чувствата на Изи и я игнорираше през цялото лято, голяма грешка.) Изи все още мислеше за него, като за страхотен музикант и човек и искаше просто да бъдат приятели, но всички знаем как повечето хора смятат, че щом веднъж си изпитвал някакви чувства към някого, не можете да сте приятели.
Хубавото в характера на Изи беше, че тя смяташе точно обратното..
- Ако си имал симпатии към даден човек - често казваше тя - не е нужно да го мразиш ако нищо не се получи, защо просто не бъдете приятели?!
Тя следваше тази своя философия и никога не го намрази, напротив възхищаваше му се и присъстваше на концертите му....
***
Тези хубави и така далечни спомени изплуваха в главата на Изи докато се взираше в собствените си очи. Изведнъж баща й влезе в стаята, за да й напомни, че ще закъснее за училище. Тази новина върна Изи обратно в настоящето. Тя облече якето си, взе раницата си и се обърна към снимката, залепена на гардероба  - снимка на нея и Мина от тази така запомняща се вечер. Изи излезе и отиде на училище...

Въведение

Изи Стюарт бе момиче на 17 години, което се занимаваше с музика от 9 годишна. Разбираше от музика много повече от своите съученици. Тя беше странно,но умно момиче. Не се бе паднала в класа мечта, но въпреки това бе доволна. Нямаше много приятели. Излизаше с по-големи от нея деца. Най-добрата и приятелка се казваше Мина. Те бяха неразделни , въпреки възрастовата разлика.Да...Мина беше 3 години по-голяма от Изи. Изи имаше сестра ,казваше се Мари -  Елизабет Стюарт и беше на 13 години. Родителите й бяха разведени и тя живееше при баща си – Кейн Стюарт – в Нюкасъл . Сестра й живееше при майка си в Кеймбридж. Изи виждаше сестра си два пъти месечно, но въпреки това, те непрекъснато си говореха по телефона....